Симеон Радев: Нашата държава страда от некултурността на политическите мъже
Следвайте " Гласове " в Телеграм
„ Нашата страна страда не толкоз от слабите партии, колкото от некултурността на политическите мъже, които са неспособни да съзрат дилемите, сложени от националното и публично развиване на България. Държавата има потребност от едно публично мнение задоволително просветено, с цел да цени ползите на страната и задоволително мощно, с цел да ги наложи. “
Симеон Радев потвърди, че може да си най-изтънчен европеец, бидейки в същото време парещ български държавник. Името му, произнасяно на интернационалните конференции, в Обществото на народите, в многочислените непознати столици става синоним на България, а творчеството му е втъкано в духовните устои на нейната безкрайност.
Симеон Радев и брачната половинка му художничката Бистра Винарова
Роден е на 19 януари 1879 година в град Ресен, Македония, броени месеци откакто Берлинският контракт от 13 юли 1878 година, разкъсвайки грубо България, оставя Македония под турско господство. Младият Симеон Радев учи в локалните български учебни заведения в Ресен, Охрид и Битоля, по-късно приключва френския колеж „ Галата сарай “ в Истанбул и право в Женева. Завърнал се в София с тапия по право, владее пет европейски езика и три ориенталски (турски, арабски и персийски).
Включва се в българското националноосвободително придвижване още като възпитаник. Сътрудничи на печатния орган на Българската екзархия в. „ Новини “. Редактор е на някои издания на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), които излизат на френски език в чужбина. След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание (1903) той се посвещава напълно на политическия и културен живот в България.
Княз Кирил Преславски и Симеон Радев преди среща с президента Хърбърт Хувър, Вашингтон
Отдаден на публицистиката, упражнява публицистичното си перо на страниците на в. „ Вечерна поща “, на който става и основен редактор. През 1905 година дружно с Александър Балабанов стартират издаването на сп. „ Художник “. През 1911 година Симеон Радев основава всекидневника „ Воля “ и взе участие в неговото списване. По това време излиза и книгата му „ Строители на модерна България “ – фундаментален труд, едно от най-големите и истински историографски проучвания за България изобщо. Трите тома са безмерен с други историографски писания живописен документ за нашия народен живот от 1879 до 1887 година – ера, която самият създател назовава „ епопея на българската сила “. „ Строители на модерна България “ се приближава в жанрово отношение може би само до пример като „ Записки по българските въстания “ на Захари Стоянов.
Симеон Радев, Борис Сарафов, граф Малато от Сицилия и Ставре Наумов
През 1918 година издава книгата си „ Македония и Българското възобновление през XIX век “ на френски език. Тя е преведена по-късно (1927) на български и е оповестена като издание на Македонския теоретичен институт в София.
Известна част от живота си Симеон Радев отдава на дипломатическа активност. През 1913 година взе участие в Конференцията на мира в Букурещ, където остава и като пълномощен министър до 1916 година След влизане на Румъния в Първата международна война е изместен в Берн. Година по-късно напуща швейцарската столица и отива на фронта.
Радев взема присъединяване от българска страна в подписването на Солунското помирение за прекъсване на военните дейности. След това става пълномощен министър поредно в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон и Брюксел. Той е и първият български пратеник в Обществото на народите в Женева. Твърдо се дистанцира от тоталитарните крайности и на комунизма, и на фашизма. Близостта си със Съединени американски щати, Англия и Франция акцентира при всяка опция. За американските му познанства и авторитет приказват имената на редица видни държавници, общественици, магистрати, военни, учени, интелектуалци и прочие, които са негови другари и фенове. Мнозина от тях, при неговото тръгване от Вашингтон, документално му показват огромното си страдание, други му подаряват фотосите си. Сред тях са двама вицепрезиденти, министри на външните работи, висши съдии, военачалник Дъглас Макартър, президентите Хърбърт Хувър и Франклин Рузвелт.
Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев по време на договарянията по Солунското помирение през 1918 година
Симеон Радев е могъща фигура в културата на страната ни в края на XIX и началото на XX век. Освен журналист, историограф, публицист и посланик, като другар на Захари Стоянов, Иван Вазов и Елин Пелин, написа публикации и за литературата, театъра и живописта. На фундамент слага изкуството и художественото слово.
В творбата „ Погледи върху литературата и изкуството и персонални мемоари “ (1965) Симеон Радев помества свои публикации и есета. Само две години по-късно умира в София на 15 февруари 1967 година, няколко дни откакто книгата му „ Ранни мемоари “ е подписана за щемпел. Последните думи, които жена му – художничката Бистра Винарова – чува, надвесена над него, са: „ Дадох ли нещо на България? “
Инфо: БНР
